Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2009 08:13 - СВЕТИТЕ КНИГИ НА ЕНОХ
Автор: enoh Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2889 Коментари: 1 Гласове:
0



 

XXVI. Видях друга една планина с дървета, които отделяха сок, подобен на нектар. Наричаха я Сарира или Калбанен, а върху й имаше друга една планина, на която растяха дървета с алое.

2. Тези дървета бяха отрупани като бадеми и бяха широки, а плодовете им надминаваха всички земни по аромат.

 

XXVII. Сетне се обърнах на север и започнах да разглеждам входовете откъм планините. Видях седем други планини, покрити с лавандула, с ухаещи дървета канела и папирус.

2. Оставих зад себе си върховете на тези планини и насочвайки се на изток, минах Еритрейско море. Когато го оставих зад себе си, свърнах към архангела Зариел и достигнах градината на утешението. Там видях множество високи дървета, отрупани с цвят.

3. Техният мирис беше сладостен, а формите им разнообразни и красиви. Там видях и дървото на познанието, чиито плодове просветляват разума на онзи, който ги опита.

4. То беше подобно на тамарис, а плодовете му бяха чудно красиви и приличаха на чепки грозде; неговият аромат се носеше навсякъде наоколо. И аз извиках: – Какво красиво дърво! Каква прекрасна гледка!

5. Тогава архангел Зариел, който беше с мен, ми каза: – Това е дървото на познанието, от което са яли твоят прадядо и твоята прабаба. Неговите плодове ги просветлиха; очите им бидоха отворени и след като бяха разбрали, че са голи, бяха изгонени от рая на Земята.

 

XXVIII. След това се упътих към границите на Земята; там видях големи животни от различен вид, различни по форма и вид птици, надарени със странни гласове.

2. На изток от местността, където бяха животните, забелязах границите на Земята и мястото, където свършваше небето. Небесната врата беше отворена и видях, че оттам излизат звездите. Броях ги, както излизаха, и установих точния им брой. Узнах също така имената им, тяхното равномерно движение и отклонения, както ми ги обясняваше светият архангел Зариел, който ме придружаваше.

3. Защото той ми ги показа всичките и ме осведоми за всичко свързано с космоса.

4. Запозна ме още с техните названия, големина и величина, спектър и светимост, и с различните им влияния върху човека.

 

XXIX. После тръгнах на север към краищата на Земята.

2. И там на границата на света, аз видях чудо, голямо и великолепно.

3. Видях небесните порти отворени. Те бяха три различни. От тях излизаха северните ветрове, бащата на студа, на градушката, на леда, на росата и на дъжда.

4. В една от тези порти ветровете леко свистяха. Обаче на другите две те свиреха бурно и тяхното свистене се разнасяше по цялата Земя.

 

XXX. Оттам се упътих на запад към границите на Земята.

2. И видях три врати, както тези на север. И тези врати имаха същата големина.

 

XXXI. Оттам се упътих на юг към границите на Земята.

2. Там също имаше три врати, откъдето излизаха росата, дъждът и вятърът.

 

XXXII. След това тръгнах на изток, към края на Земята, където видях три небесни врати, обърнати на изток, и чиито рамки бяха по-тесни. През тези тесни врати излизаха небесните звезди, които следваха своя неизменен път на запад и този блестящ път се виждаше през цялото време.

2. Когато ги забелязах, издигнах глас за възхвала на Бога, който беше създал тези светли и сияйни небесни тела, за да разкрие на ангелското и човешкото умозрение великолепието на Своите велики дела; за да възвеличат и едните, и другите чудесата на Неговото могъщество; за да прославят тежкия Божествен труд на Неговите ръце и да Го величаят вовеки веков.

 

XXXIII. (липсва от ръкописа)

 

XXXIV. Eто едно друго видение, второто видение на мъдростта, което има Енох, син на Иаред, син на Малелеил, син на Каинан, син на Енос, син на Сит, син Адамов. В него именно е началото на оная мъдрост, която получих, за да обясня и накарам да я обикнат онези, които населяват Земята. Слушайте прочие и проумейте светите неща, които ще ви разкрия в присъствието на Господаря на духовете.

2. Онези, които бяха преди нас, гледаха на служенето на словото като на едно от своите задължения. И ние, които идваме след тях, не поставяме пречка за проповядването на мъдростта; обаче никога до днес никому не е било дадено това, което биде дадено на мене — мъдростта, както аз я разбирам и както Богу се харесва. Това, което получих от Него е наистина част от вечния живот.

3. Тази мъдрост беше изказана в три мъдрословия, които се постарах да възвестя на жителите на този свят.

 

XXXV. Първо мъдрословие: – Когато бъде възвестено на Земята да се съберат праведните, грешниците ще бъдат наказани и ще получат пред всички заслуженото наказание за своите грехове;

2. Когато справедливостта бъде въздадена пред самите праведници, техните дела ще бъдат претеглени от Господа и те ще заслужат да получат обещаната награда;

3. Когато светлината на праведниците и избраните, които населяват Земята, заблести с безсмъртен блясък какво ще стане с обиталището на грешниците? Къде ще бъде мястото за отдих на ония, който са отхвърлили Бога? За тях щеше да бъде по-добре да не се бяха раждали.

4. Когато бъдат разкрити тайните помисли на праведниците, грешните люде ще бъдат подвергнати на строга присъда и нечестивците ще бъдат измъчвани в тяхно присъствие.

5. От този момент насетне господарите на земята ще престанат да бъдат силни и възвишени. Те не ще могат да гледат светите мъже в лицата; защото светлината на праведниците и на избраните ще може да бъде съзерцавана само от Вседържителя.

6. Обаче силните на този свят съвсем няма да бъдат унищожени; те ще бъдат предадени на праведниците и светите мъже.

7. Отсега насетне няма да има никаква милост за тях от Бога, тъй като с времето на живота им ще бъде изтекло и времето за Неговата милост над тях.

 

XXXVI. В ония дни свята и благословена раса ще слезе от небесните висини и нейното потомство ще живее съвместно със синовете человечески.

2. Чрез Енох, който получава от ангелите Книгите на възмущението и гнева, Книгите на смута и вълнението, Господаря на духовете казва: – Никога те не ще получат милост!

3. Тогава облакът ме издигна над повърхността на Земята и ме отнесе на границите на Небесата.

4. Там имах едно прекрасно видение за рая и за мирното пребивание на светиите в него. Очите ми имаха щастието да съзерцават техните жилища и тези на ангелите; преспокойното им пребивание заедно със светиите. Там се разнасяха запитвания, молитви и просби за децата человечески. Правдата течеше пред тях като чиста река, а милосърдието се разливаше по земята като скъпоценна роса. И така блажено, те живееха там за вечни времена.

5. В това време очите ми съзерцаваха жилището на избраните, обиталището на истината, вярата и справедливостта.

6. И броят на светите мъже и на избраните беше безкраен във всички времена.

7. Видях жилището им под крилата на Господа. Всички светци и всички избрани пееха пред Него, блестящи като пречистен пламък; устата им бяха изпълнени с хвалебствия към Бога и устните им се отваряха, за да възвеличават името на Господаря на духовете. Правдата беше застанала изправена пред Него.

8. Там желаех да остана. Там аз въздишах за това свято жилище. Там беше частта от моето наследство още от началото, защото такава беше за мен волята на Господа.

9. Аз славех и величаех името Господне с благословии и славословия, защото така заслужава и желае той.

10. Дълго очите ми съзерцаваха тези честити обиталища и устните ми хвалех Бога с думите: – Благословен завинаги бъди, Господи, от началото, преди създаването на света и до края на вековете!

11. Чий е този свят? Във всички поколения, трябва да те благославят онези, които съвсем не спят в праха, но които съзерцават твоята светлина, които те прославят, величаят и те благословят с думите: – Свят, свят, свят е Господаря на Всемира, който изпълва със своята безкрайност целия свят на разума.

12. Там очите ми съзерцаваха всички онези, които никога не заспиват и стоят изправени пред Него и които го славят, казвайки: – Бъди благословен! Нека завинаги да бъде благословено името Господне! И лицето ми внезапно се промени, така че не можех повече да виждам.

 

XXXVII. Видях след това стотици и хиляди, милиони и милиарди, безброй люде, които стояха изправени пред Бога.

2. Под четирите му крила на четирите страни освен тях видях и други, които стояха пред Него. Същевременно узнах техните имена, тъй като ангелите, които ме придружаваха, ми ги казаха, разкривайки всичките им тайни.

3. Слушах гласовете на онези, които бяха на четирите страни и величаеха Вседържителя на Вселената.

4. Първият глас, който чух, славеше Господа във всичките векове.

5. Вторият глас, който чух, славеше Избрания и избраните, които са измъчвани в името Господне.

6. Третият глас, който чух, се застъпваше и умоляваше за онези, които са на Земята, и които призовават Господа.

7. Четвъртият глас, който чух, прогонваше нечестивите ангели и им запретяваше да застанат пред Господаря на духовете, за да не възбудят никакви обвинения против земните жители.

8. Подир това помолих ангела на мира, Азраил, който беше с мен, да ми разкрие всичките тези загадки. Казах му: – Кои са онези, които видях от четирите страни на Бога, чиито думи чух и записах? А той ми отвърна: – Най-напред това е свети Михаил, архангел милостив и търпелив.

9. След него идва свети архангел Рафаел, владетел над страданията, болките и изцелението на человеците.

10. Следва архангел Гавраил, който управлява всичко онова, що е могъщо.

11. Най-сетне идва Уриел, който владее над покаянието и надеждата на онези, които трябва да наследят вечния живот. 12. Това са четирите архангели на Всевишния. Това са четирите им гласове, които ти току-що чу.

 

XXXVIII. След това видях тайните на Небесата и на рая във всичките кътища и тайните на всичките човешки дела, всяко според неговата тежест и неговото значение. Съзерцавах жилището на избраните и обиталищата на светците. Там моите очи видяха всичките грешници, които се бяха отрекли и отхвърлили Вседържителя на Вселената и които бяха отвергнати от Него. Тъй като наказанието за техните престъпления не е могло да бъде обявено от Него.

2. Там очите ми съзерцаваха още тайните на гръмотевиците, тайните на ветровете и на какви се разделят те, когато духат на Земята; загадките на ветровете, на росата и на облаците. Видях мястото на техния произход и мястото, откъдето излитат, за да се наситят със земна прах.

3. Там също видях сборищата, откъдето излизат, разделяйки се, ветровете; видях съкровищата на градушката, богатствата на снега, на облаците и дори облакът, който е виснел преди създаването на света над земната повърхност.

4. Там видях също съкровищата на Луната, откъдето се виждаха нейните фази тяхното начало и величествен поврат; и колко всяка от тях е по-сияйна от другите; техния бляскав и неизбежен въртеж, другарството помежду им, тяхното послушание и тяхното покорство, което ги води по стъпките на Слънцето, според както повелява Вседържителя. О, колко е могъщо Неговото име и колко е прекрасна силата му във всички векове!

5. След това биде завършена пътеката на Луната, както в невидимата, така и във видимата й страна, преминаването на нейната пътека, както през деня, така и през нощта. Както едната, така и другата страна обръщаха своя лик към Господа, като го величаеха и хвалеха безспир; още повече, че за тях времето за възхвала е като времето за почивка, а за Слънцето това са честите поврати към благословението и проклятието.

6. За избраните светлината на Луната е това, което са мрачнините за грешниците. Такава е волята Божия, който раздели светлината от мрачнините, както разграничи духовете на хората, укрепвайки тези на праведниците със собствената си правда.

7. И никой от ангелите не ще ги предхожда, тъй като никой от тях не е получил тази власт. Колкото до Бога, той вижда от висотата на своя трон всички създания и ги съди като върховен Вседържител.

 

XXXIХ. Мъдростта никъде не намери на Земята място, където да положи глава; затова избра за свое жилище небето.

2. Мъдростта слезе на Земята, за да живее с децата человечески, но съвсем не намери сред тях жилище. Тогава тя се върна в своето Небесно селение и зае място сред светите ангели. След нейното оттегляне от Земята, там дойде неправдата и си намери място. Тя беше приета от синовете човешки, както дъждът се попива от пустинята, както росата от зажъднялата земя.

 

ХL. Видях друго едно великолепие за звездите на небето. Забелязах, че той ги назоваваше всичките със собствените им имена и те се обаждаха на Неговото повикване. Забелязах как ги мереше във везната на справедливостта според тяхната светлина, според пространствата, които изминаваха и деня, в който трябваше да изгряват или залязват. Редът ражда великолепието и техните движения отговарят на движенията на ангелите и на верните на Бога свети люде.

2. Тогава запитах Зариел, архангелът, който беше с мен и който ми обясняваше тайните, за техните имена. А той ми отговори: – Господ ти показа една личба. Това са имената на праведните, които са на Земята и които вярват в името Господне във всички векове.

 

XLI. Видях още друго великолепно нещо, което излъчваше звезди и ставаше блестящо, но никога не се отделяше от тях.

2. И това свято нещо, съставено от милиарди звезди беше нашата Галактика.

 

XLII. Второто мъдрословие, което се отнася за онези, които отричат името и обиталището на светиите и на Господаря на духовете.

2. Те никога не ще се изкачат на небето, никога не ще слязат на Земята. Ето каква ще бъде съдбата на ония, които отричат Неговото име. Те ще бъдат определени за наказание в деня на възмездието.

3. В него ден Избрания ще седи на трона на славата и ще определя тяхната съдба. Обнадеждавайки със своето присъствие духовете на светите мъже, той ще отреди жилище за ония, които са положили своето доверие и любов в Неговото свято и прославено име.

4. В него ден ще положа Избрания сред тях, ще променя лицето на небето и ще го осветля вовеки веков.

5. Ще променя също и лицето на Земята, ще я благословя, също както онези, които избрах и с които ще населя Земята. Но онези, които са извършили неправда, никога не ще живеят там, защото ги видях и забелязах. Но праведниците ще ги възнаградя със спокойствие. Ще ги поставя пред мен. А за грешните ще изрека вечно проклятие! Те ще бъдат изличени от лицето на Земята.

 

XLIII. Там видях най-стария от дните, главата, на когото беше бяла като сняг, а с Него и един друг Ден, който имаше образ на човек. Той беше пълен с благовидност като тази на светите ангели. Тогава попитах ангела, който вървеше с мен и ми обясняваше тайните относно Сина человечески. Запитах го кой беше този човек, откъде идваше и защо придружаваше най-стария от дните.

2. Отговори ми със следните думи: – Този е Богомладенеца человечески, Месията на когото се отдава всяка правда, с която Той живее и Който държи ключа на всички скрити съкровища; защото Господ Него благоизволи да избере и Го дари със слава измежду всички Свои създания.

3. Този Син человечески, когото ти видя да изтръгва властниците от техните сладострастни легла и да ги изгонва от техните исконни земи; Той ще тури юзда на властниците и ще строши зъбите на грешните.

4. Той ще прогони царете от техните тронове и царства, понеже отказват да Му отдават почит, да изказват своите хвалби и да се покланят пред Оногова, Комуто беше дадено цялото Царство. Той ще всее смут сред властниците; ще ги принуди да се крият пред Него. Мрачините ще станат тяхното жилище, а червеите ще бъдат съжители на тяхното ложе; и няма да има никаква надежда да излязат от тази гнусна смрад, защото никога не са зачитали името Божие.

5. Те ще намразят небесните звезди и ще вдигнат ръце против Всемогъщия; очите им ще бъдат обърнати само към земята, която ще искат да направят свое вечно жилище; и делата им ще бъдат само дела на неправда. Те ще се радват само на своите богатства и ще се доверяват само на създадени от собствените им ръце богове. Те високомерно ще откажат да се молят Господу и ще го отритнат из своите презрени храмове.

6. Също като вярващите, които ще бъдат преследвани заради Него.

 

XLIV. В него ден молитвите на светите мъже ще се издигнат от Земята чак до трона на Господа Вседържителя.

2. Тогава праведниците, които живеят на Небесата, ще се съберат и единогласно ще се молят, ще искат, ще славят, ще въздават голяма хвала, ще превъзнасят Неговото име заради кръвта на праведниците, пролята за Него и тези молитви на праведните ще се издигат непрестанно към Неговия трон, докато най-сетне им въздаде справедливост и се изчерпи Неговото търпение към високомерието на злите люде.

3. В това време видях най-стария от дните, седнал върху трона на Своята слава. Пред Себе Си той държеше отворена Книгата на живота и всички небесни властелини стояха изправени пред Него и около Него.

4. Сърцата на светите мъже преливаха от радост, защото беше дошло времето на правдата, бидоха чути молитвите на светите мъже и кръвта на праведните биде зачетена от Отца, и Сина, и светия Дух.



Тагове:   Books,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - BRAVO !
31.05.2009 21:37
Blagodaria mnogo
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: enoh
Категория: Лични дневници
Прочетен: 100442
Постинги: 9
Коментари: 5
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031